(Първо публикувано на Aug 22, 2021)
Един ценен урок, който научих: нe е в твоя полза да си ревльо. 😅
Откакто започнах да навлизам в общността на програмистите в България, ми направи впечатление, че много от тях имат тенденцията да се оплакват и да недоволстват от всичко. Естествено, че всеки го прави понякога (и на мен ми се случва), но има разлика между това в момент на слабост да си се подал на емоциите си, и това като НАВИК винаги да си мрънкач. 😶
Някоя технология била кофти (макар тази същата технология да им спестява хиляди часове труд), някой разработен софтуер бил напълно ужасен и пълен с бъгове (а пък техният собствен софтуер винаги е перфектен, разбира се), колегите били досадни и/или некомпетентни (а пък те самите са перфектни и никога не допускат грешки, естествено), столовете били неудобни, HR-ите не се отнасяли добре, това не било хубаво, онова не било хубаво. 🤨
Мисля, че един професионалист не би подходил така… Дори и вътрешно да си мисли някои от тези неща, не би ги изразил по такъв начин, а по-скоро винаги би се стремил към намиране на решение на проблема (а ако няма решение в момента, просто ще замълчи, ще приеме сегашната ситуация и ще се адаптира към условията си, за да направи най-доброто, което е възможно).
Освен това имаше един цитат, който гласеше нещо като “Колкото по-силно викаш, толкова по-глухи стават хората”. Тоест колкото повече се оплакваш, толкова повече отблъскваш хората и те не искат да те слушат (дори и да има смисъл в това, което казваш). Даже мисля, че има като едно неписано правило е, че ако си мрънкач, като цяло никой няма да иска да работи с теб. 😅 Ако например на интервю започнеш да обясняваш как на последната ти работа всички са били гадняри, некомпетентни и така нататък, все едно поставяш табелка на главата си с надпис “Моле, не ме взимайте”…
Доста изкушаващо е тихичко да се оплакваш за всичко и да не предприемаш мерки за решаване на проблема, защото това ти дава малко чувство на превъзходство, а ако и другите правят същото, се сближаваш с тях и заедно се чувствате добре (все едно сте се “съюзили срещу противника”). Обаче така в крайна сметка проблемът си остава неразрешен, а в себе си и другите подсилваш токсичен начин на мислене.
По-добре е да си фокусиран върху намирането на решение и върху предотвратяването на нови проблеми. Поне това е моето мнение. 😎
Top comments (0)