(Първо публикувано на May 9, 2021)
Открих едно нещо, което доста ми помага в програмирането (особено когато се боря с някакъв сложен проблем). Това е идеята, че ако просто отделя достатъчно време, в което съм фокусиран върху даден проблем, немениуемо ще открия някакъв начин да се справя с него. 😅
Например сега на работа ми се налага да правя различни технически неща, които досега не съм правил. В началото ми се струват почти невъзможни, защото са ми непознати и все още не ми е ясно какво точно се изисква да направя и как точно ще го направя (и дали въобще мога да го направя чрез сегашните ми умения). Обаче откривам, че ако просто отделя достатъчно време, в което мисля върху задачата, ще измисля какви точно стъпки трябва да предприема, за да продължа напред.
Ето какво се случва.
В първия случай (по-добрия) става следното: малко по малко (след много търсене в Google, експериментиране и взиране в код/изисквания) започвам да разбирам задачата (информацията се подрежда в главата ми и започва да придобива смисъл), добивам представа какво точно трябва да направя и най-накрая го правя. Ако просто се фокусирам за определен период от време, постепенно мозъкът ми измисля някакво решение.
Даже не е нужно да съм фокусиран часове наред без почивка или всичко да стане в един работен ден на всяка цена… просто трябва да отново и отново да отделям по малко време, в което съм фокусиран само върху задачата (за предпочитане всеки ден или колкото се може по-често), а постепенно ще измисля нещо.
Във втория (по-лошия) случай става друго: малко по малко осъзнавам, че дори след проучване и различни опити, пак не разбирам задачата или не съм сигурен как да подходя за решаването й. 😅
Обаче дори и вторият случай всъщност не е чак толкова лош, защото от него ми става ясно, че съм направил каквото мога самостоятелно и сега следващата стъпка е да питам някой, който разбира повече от мен, как да продължа напред (а ако няма такъв, просто да информирам, че съм опитал всичко, но не знам как да процедирам). И в такъв смисъл пак откривам някакво решение за проблема и знам с какво да продължа напред. 😎
Якото от това е, че по този начин намаляваш страха от провал. Сега критерият ти за успех е “Да направя всичко по силите ми!”, а не “Да успея на всяка цена!”. Знаеш, че каквото и да стане, ти си вложил усилията, направил си каквото можеш и затова няма нужда да се чувстваш гадно, ако не си се справил.
Няма и да те е страх например да кажеш на някой, че си забил някъде в задачата, и да го питаш как да продължиш, защото вътрешно знаеш, че си опитал доста неща и просто си стигнал точка, в която не можеш да се справиш сам (не е като да са липсвали усилия от твоя страна).
Това бих казал, че е полезен манталитет и за живота като цяло: да не се привързваш към резултата (“Това ТРЯБВА да се случи на всяка цена!”), а да си фокусиран върху процеса (“Ще направя каквото зависи от мен, ще го карам стъпка по стъпка и каквото стане!”).
Защо? Защото всеки път, когато поставяш критерия си за успех в нещо външно, което не зависи изцяло от теб, се подготвяш за потенциално разочарование (понеже така това дали ще успееш или ще се провалиш до голяма степен ще зависи от късмет, благоприятни условия, случайност и така нататък).
Затова сегашният ми манталитет на работа е нещо от рода на “Ако всеки ден просто влагам усилия и се опитвам отново и отново, рано или късно ще успея!” А според мен ако редовно се стремиш просто да даваш най-доброто от себе си, почти няма шанс да се провалиш в дългосрочен план.
Дори след редица спънки, все някога мозъкът ти ще направи нужните разграничения (ще можеш да разграничаваш правилното от грешното) и ще знаеш кога как да постъпиш, за да се справиш с проблемите, които възникват. Просто трябва да имаш вяра в процеса.
Успех! 😎
Top comments (0)