(Първо публикувано на 07.03.2016)
OK, наскоро започнах да изучавам функционален език за програмиране (LISP) и ми направи впечатление следното нещо:
Толкова. Много. Скоби.
Зачудих се как е възможно подобен код да е четим за когото и да било. Вече очевидно никой не се интересува от това… :(
Първото ми предположение беше да подредя кода както бих го подредил в стил “всеки друг език за програмиране”:
BAD:
Оказа се, че конвенцията не само е против излишните празни места, но дори редове само с по една затваряща скоба на тях се считат за лоша практика. Стига де!
Имайки това предвид, за по-удачен вариант се смята следната версия:
GOOD:
Основната разлика:
- по 2 интервала на нов ред
- аргументите се подреждат един под друг
- затварящите скоби не се изолират на цял ред
Индентацията добре, но скобите защо така? Обяснението, което намерих, е че опитните Lisp програмисти не обръщат внимание на броя на скобите, а се съсредоточават върху това, което се случва между тях. И втората причина е, че просто се цели минимизирането на редове код (което според мен е по-рационалната причина).
Странно, но ще свикна…
Top comments (0)