(Първо публикувано на Apr 4, 2021)
Дълго време се чудех дали програмирането (и като цяло софтуерното инженерство) е за мен.
След 12 клас нямах идея какво искам да правя с живота си. Знаех само “ОК, хубаво е да имам висше.” и “Оправям се с компютрите.”, а затова записах да уча софтуерно инженерство в университета. Нямах някаква страст за програмирането от рода на “Искам един ден да разработвам игри!” или “Искам да създам невероятно приложение, което да промени целия свят!” Единствената ми сериозна мотивация беше това да си намеря добра работа. 😅
От друга страна, виждах някои мои колеги в университета, които пък ИМАХА такава страст. Обикновено това бяха хора, които програмират от малки и го правят с огромно желание, защото им харесват проектите, които създават.
Например един пич си имаше разработен собствен game engine! Съквартирантът ми пък си имаше разработени private инструменти, които май продаваше успешно за бая пари (и освен това беше добре запознат с програмирането на ниско ниво и правеше някакви тъмни магии с Assembly 😂). Други пък бяха богове на състезателното програмиране и дори най-сложните алгоритми бяха като детска игра за тях…
Гледах ги и си мислех: “Как мога да се конкурирам с такива хора? Тези са на следващото ниво и няма шанс да ги стигна, ако единствената ми мотивация е това да имам работа и да получавам добри пари. Така в най-добрия случай ще съм просто посредствен програмист завинаги…”
Мисля, че ако искаш да си наистина добър в програмирането (и да издържиш дългосрочно), трябва да откриеш нещо, което ти харесва в него (извън парите) и да се фокусираш ЗДРАВО върху това! Иначе винаги ще го презираш или ще го намираш за скучно, а това е рецепта за мизерно съществуване, особено ако отделяш по 40 часа на седмица (или повече) за това.
Затова се замислих дълбоко и сега в крайна сметка открих някои неща, които ми харесват в софтуерното инженерство и които поддържат жив интереса ми към него и желанието ми да се развивам непрекъснато (извън мотивацията ми да не умра от глад 😂).
Открих своята версия на страстта, която имат хората, които описах горе. Съветът ми е да откриете ВАШАТА версия, ако искате да станете наистина добри и да ви харесва това, което правите. Ето и моят списък.
—
1) На мен лично ми харесва самото изкуство в софтуерното инженерство. Има много принципи, правила, насоки и така нататък, които са измислени и събрани от различни експерти през годините, за да може да се създава софтуер, който да е максимално качествен. И когато създаваш нов софтуер, ти се опитваш да създадеш възможно най-качествения продукт. А когато видиш как нещата се оформят добре малко по малко, това те кара да се ЧУВСТВАШ добре (макар че на практика почти винаги има нещо, което не е много добре изпипано и затова софтуерът се коригира отново и отново 😅).
Общо взето софтуерното инженерство ти дава възможност да се стремиш към майсторство. Бих предположил, че е подобно на някой архитект, който проектира следващия си шедьовър (сграда, мост и т.н.) или художник, който рисува картина и вижда как се приближава към завършването на нещо супер изпипано. 😅
2) Другото, което ми харесва, е самото решаване на различни проблеми. Програмирането мисля, че доста развива способността ти да разбиваш различни проблеми на стъпки и да ги решаваш по-лесно след това. Освен това те тренира да търсиш възможно НАЙ-ДОБРИТЕ решения (не просто решение, а възможно НАЙ-ДОБРОТО за даден проблем — отновно свързано с елемента на изкуство в софтуерното инженерство).
Когато забиеш на някой проблем е доста гадно, но от друга страна е изключително приятно, когато изведнъж измислиш решение след много неуспешни опити. И освен това (докато мислиш върху решаването на проблема) чрез програмирането много лесно навлизаш във flow state (не усещаш как минава времето, умът ти е напълно ангажиран и съсредоточен върху задачата, всичко друго остава на фона временно). 😎
3) Третото нещо, което ме кефи, е самият ми прогрес като програмист/софтуерен инженер. С всеки завършен проект, всяка решена задача, всеки завършен онлайн курс, всяка прочетена техническа книга… се чувстваш по-добър от преди. Чувстваш се по-опитен, по-компетентен. Наистина е готино това чувство на растеж.
Като бонус ставаш и по-полезен на другите и съответно получаваш повече уважение и награди за това. Например новаците в програмирането ти се радват, защото могат да научат неща от теб, тъй като си по-напред с материала от тях. Или пък като имаш повече опит/знания, на работа ти плащат повече. Като си добър в нещо специфично (например състезателно програмиране) може да ходиш по олимпиади/състезания и там да печелиш награди. Много ползи като цяло. 😁
4) Четвъртото нещо е, че ти дава възможността да помагаш на другите и да допринесеш нещо готино за света (дори да е малко и да е полезно само за малка група хора).
Вече споменах за хората, които просто обичат да създават полезни програмки — някои правят програмки за масово използване (например операционна система или музикален плейър), други пък правят малки програмки, които правят живота на други програмисти по-лек… Освен това можеш да си създадеш и блог, в който споделяш неща, които си научил, а така да улесниш други програмисти, които са поели по същия път като теб. Все можеш да допринесеш нещо и това те кара да се чувстваш добре. 😎
5) Пето (последно засега) готино нещо е, че програмирането просто съвпада с характера ми и начина ми на живот. По природа (или може би просто така съм се “оформил” от детството си) съм по-интровертен. Обичам през повечето от деня си да съм самичък на тишина, погълнат в мислене върху някоя задача, без да има някой да ме разконцентрира и т.н. И общо взето именно това се изисква да правиш, когато програмираш (макар че все пак е нужна и комуникация с екипа ти, когато работиш по голям проект).
Освен това не се изисква голяма апаратура, за да го практикувам (често и само един читав лаптоп е достатъчен). Не се изисква да съм физически на някое конкретно място (просто ми трябва интернет), а и сега голям брой фирми откриха през пандемията, че дори и за нещата, които са се правили на живо, всъщност има добри онлайн заместители… Като цяло си е готино. 😁
—
Това засега. Успех!
Top comments (0)